Влизането в сила на последните промени в Семейния кодекс доведе до една от най-значимите реформи в българското семейно право през последните години. Фокусът на новите разпоредби е поставен изцяло върху най-добрия интерес на детето и постигането на реална равнопоставеност между родителите след развода.
Ето кои са основните акценти, с които всеки родител и гражданин трябва да бъде запознат:
Законът вече изрично регламентира възможността съдът да постановява съвместно упражняване на родителските права (чл. 59 от Семейния кодекс). То се прилага, когато това е в интерес на детето и двамата родители декларират желание за това. Важно е да се отбележи, че споделеното родителство не означава автоматично разделяне на времето 50/50, а изисква ясен регламент и способност за сътрудничество от страна на родителите.
За първи път законодателят въвежда конкретен механизъм срещу т.нар. „родителско отчуждение“ – случаите, в които единият родител системно настройва детето срещу другия (чл. 59, ал. 8 СК).
Според новите правила в чл. 126 СК, всяка промяна на местоживеенето на детето, която води до съществена промяна в неговия социален и учебен живот, изисква изричното съгласие и на двамата родители. При изготвянето на споразумения за развод вече се изисква детайлно уреждане на въпросите относно издаването на лични документи и излизането на детето извън страната.
Новата уредба в чл. 138б СК позволява много по-бързо и гъвкаво определяне или изменение на привременните мерки по време на висящо съдебно производство. Това гарантира, че въпросите с издръжката, ползването на семейното жилище и личните контакти няма да остават блокирани с месеци.