Тъй като това е много чувствителна тема, която засяга както реалните жертви, така и несправедливо обвинените, е изключително важно всеки случай да бъде разглеждан индивидуално и задълбочено от съда.
Основното предназначение на ЗЗДН
Основната цел на закона е да преустанови актовете на физическо, сексуално, психическо, емоционално и икономическо насилие в семейната и партньорската среда и да предпази жертвите. Въпреки животоспасяващата роля на закона, съществуват опасения и твърдения, че в определени случаи той може да бъде използван недобросъвестно.
Въпросът за това защо някои жени (или мъже) биха измислили или злоупотребили с твърдения за домашно насилие е изключително чувствителен и обикновено се свързва с комплексни психологически, правни и социални фактори, особено в контекста на тежки разводи и спорове за деца, най-вече за лично отмъщение.
Злоупотребата със Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН) се смята за малък дял от общия брой случаи, но може да има опустошителни последици за несправедливо обвинения . 
Ето основните мотиви:
- Преимущество в делата за родителски права и издръжка
Това е най-често цитираната хипотеза в контекста на развода:
- Получаване на родителски права: Твърдението за насилие, особено над детето или пред него, може силно да повлияе на решението на съда за определяне на родителските права, като даде значително предимство на обвиняващия родител.
- Изгонване от семейното жилище: Издаването на ограничителна заповед по ЗЗДН често включва отстраняване на обвинения от общото жилище, което дава на другия партньор контрол върху имота, докато делото за развод не приключи. Общо обитаваното жилище е в голяма част от случаите собственост на несправедливо обвинявания в насилие и се стига до абсурдни ситуации, в които същият трябва да живее под наем другаде по силата на издадената Заповед.
- Издръжка и имуществени спорове: вината за разстройството на брака може да има отношение към размера на издръжката или ползването на семейното жилище. Фалшиво обвинение може да бъде използвано за създаване на „вина“.
- Емоционално отмъщение и контрол
В много случаи на разпад на връзката, отношенията са силно обтегнати, а емоциите – интензивни:
- Отмъщение: Гняв, обида или чувство за предателство след раздяла могат да мотивират един от партньорите да търси отмъщение, използвайки правни средства като фалшиво обвинение в домашно насилие.
- Продължаващ контрол: Използването на ограничителна заповед или наказателно производство може да бъде форма на продължаващ контрол върху бившия партньор, като му се създават сериозни правни и финансови проблеми.
- Психологически фактори
- Синдром на родителско отчуждение (СРО): Това е спорна концепция, при която единият родител настройва детето срещу другия. В този контекст, обвиненията за насилие, могат да бъдат част от стратегията за отчуждение, като детето е манипулирано да повярва или да излъже за насилие.
- Личностни разстройства: В редки случаи, когато един от партньорите страда от определено личностно разстройство, може да има склонност към патологично лъжене, манипулация или драматизиране на събитията.
Как се справя правната система с това?
Съдът е основният филтър срещу злоупотребата със Закона за защита от домашно насилие. За да бъде издадена заповед за защита, съдът изисква:
- Доказателства: Въпреки че може да бъде издадена временна заповед само по декларация, за да бъде издадена постоянна заповед, съдът трябва да установи доказателства за извършеното насилие (документи, протоколи, съдебно- медицинско удостоверение,снимки, съобщения, записи от камери).Макар че при първоначална заповед за незабавна защита съдът може да се базира на по-малко доказателства поради бързия характер на процедурата, при последващото разглеждане на делото доказателствената тежест е висока
- Право на обжалване: Лицето, срещу което е издадена заповед, има право да обжалва решението пред по-горна съдебна инстанция.
