Споделеното родителство: Поставяне на детето в центъра след раздяла

     Споделеното родителство е концепция, която придобива все по-голяма популярност и правна тежест в съвременното общество, особено в контекста на развод или фактическа раздяла на родителите. Тя се основава на убеждението, че най-добрият интерес на детето е да поддържа пълноценна и активна връзка с двамата си родители, въпреки променените семейни обстоятелства.

Какво представлява споделеното родителство?

В същността си, споделеното родителство (понякога наричано и съвместно упражняване на родителски права) не означава непременно стриктно разпределение на времето 50/50, въпреки че и това е възможен вариант. То обхваща няколко ключови аспекта:

1. Съвместно вземане на решения: Родителите заедно взимат важните решения относно живота на детето – неговото образование, здравеопазване, извънкласни дейности и възпитание.
2. Ежедневни грижи: Детето получава грижи и внимание от двамата родители, като разпределението на времето се договаря според нуждите на детето и възможностите на родителите, а не задължително поравно.
3. Взаимно уважение и комуникация: Успехът на споделеното родителство зависи критично от способността на бившите партньори да комуникират ефективно, да се уважават взаимно като родители и да оставят личните си конфликти настрана.

Принципи за успешно споделено родителство:

  За да функционира споделеното родителство в полза на детето, са необходими няколко основни правила и нагласи:

• Детето е на първо място: Всички решения и графици трябва да се определят спрямо индивидуалните нужди, възраст и благосъстояние на детето, а не спрямо удобството или желанията на родителите.
• Избягване на негативни коментари: Никога не бива да се говори лошо за другия родител пред детето. Това може да доведе до родителско отчуждение и да нарани емоционално детето. 
• Ясно споразумение: Наличието на писмено споразумение, уреждащо местоживеенето, графика , поемането на разходите (издръжката) и начина на вземане на решения, осигурява стабилност и предвидимост.
• Гъвкавост и сътрудничество: Родителите трябва да бъдат готови на компромиси и да си сътрудничат, особено при непредвидени ситуации или променящи се нужди на детето.

Предимства за детето:

  Споделеното родителство, когато се прилага успешно, предоставя значителни ползи за децата:

• Стабилност и сигурност: Детето запазва силна емоционална връзка и с двамата родители, което допринася за неговата емоционална сигурност.
• По-добро психично здраве: Децата, които имат активни отношения с двамата си родители след раздяла, често се справят по-добре с емоционалните и психологическите предизвикателства.
• Положителни модели за подражание: Детето вижда, че родителите му, макар и разделени, могат да работят заедно в негов интерес, което дава ценен урок за разрешаване на конфликти.

Предизвикателства и правен контекст в България:

Въпреки положителния си смисъл, споделеното родителство повдига и редица въпроси, особено когато между родителите има дълбок конфликт или липсва желание за сътрудничество.

• Липса на съгласие: Българското законодателство (Семейният кодекс) предвижда възможност за съвместно упражняване на родителски права, само когато родителите постигнат споразумение в този смисъл. При липса на съгласие, съдът предоставя упражняването на правата на единия родител, като определя режим на лични отношения (срещи) с другия.
• „Автоматично“ споделено родителство: Предложенията за въвеждане на задължителна или „презумптивна“ норма за споделено родителство (напр. 50/50) са обект на широк дебат. Противниците им изтъкват, че това може да бъде в ущърб на детето, ако родителите са в силен конфликт или има случаи на домашно насилие/родителско отчуждение.

   Споделеното родителство е съвременният подход към грижата за децата след раздяла, който утвърждава правото на детето да бъде обичано и отглеждано от двамата си родители. Неговият успех обаче не е правна формула, а култура на сътрудничество, взаимно уважение и поставяне на детското благосъстояние като върховен приоритет. Когато егото и конфликтите останат на заден план, споделеното родителство се превръща в най-добрата среда за пълноценното развитие на детето.

 По делото, по което е постановено С Ъ Д Е Б Н О  Р Е Ш Е Н И Е № 15 от 16.01. 2025 г на ВКС, жалбоподателката сочи, че между страните не е постигнато съгласие за споделено родителство или разпределяне на родителските права и отговорности. Поддържа, че в обжалваното решение формално упражняването на родителските права по отношение на детето е предоставено на неговата майка, а времето, през което то да прекарва с баща си е окачествено като „режим на лични отношения”, но всъщност този режим бил режим на съвместно упражняване на родителските права, въпреки липсата на съответно споразумение между страните. 

   Твърди се, че постановеното от въззивния съд е в противоречие с ТР № 1/2016 г. на ОСГК на ВКС, според което, когато липсва съгласие между родителите и с цел защита интересите на детето, съдът следва да предпочете единия от родителите, на когото да възложи упражняването на родителските права, изразяващи се в непосредствената, ежедневна отговорност за отглеждането и възпитанието му. Наред с изложеното се твърди, че въззивният съд не е посочил ясно и точно предписаните личните отношения на детето с неупражняващия родителските права родител по време на ваканциите на детето и празниците.

  ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение по въпроса относно възможността съдът да предостави режим на контакти на родителя, на когото не са предоставени родителските права за периоди с равна продължителност с другия родител, на когото са предоставени родителските права в рамките на всеки месец, което би могло да се квалифицира като постановено от съда „споделено родителство“.

    По така поставения въпрос, ВКС е приел, че в т. 2 от ТР № 1 03.07.2017 г. по тълк.д. № 1/2016 г. на ОСГК, е прието, че разпоредбата на чл. 59, ал. 2 СК изключва възможността родителските права да бъдат предоставени за упражняване съвместно на двамата родители в случай, че не се постигне споразумение по упражняването им. Посочва се, че разпоредбата на чл. 59, ал. 2 СК, намира приложение само в случаите на развод по исков ред, и при непостигане на споразумение между родителите относно местоживеенето на ненавършилите пълнолетие деца и упражняването на родителските права спрямо тях законът сочи, че следва да бъде предпочетен един от родителите, при когото детето да живее, и той да е носител на родителските права. 

   Същият подход, основан на относимата правна уредба, е използван и в ППВС № 1 по гр.д. № 3/1974 г. – съдът следва да предостави упражняването на родителските права, на единия от съпрузите, като под упражняване на родителските права съдът има предвид „тяхното ежедневно осъществяване, както и действията по закрилата, защитата и представителството на децата”. Чрез решението си по чл. 59, ал. 2 СК съдът изпълнява социалната си функция за предоставяне на адекватна защита на ненавършилите пълнолетие деца с оглед запазването на висшите им интереси и гарантира правната сигурност, задължавайки и най-вече вменявайки отговорност на „по-добрия“ /с оглед интересите на детето/ родител да се грижи за тяхното непосредствено отглеждане и възпитание, до постигането на общо съгласие относно упражняването на родителските права.

 Съгласно приетото в ППВС №1/74 г., съдът следва да определи родителя, който еднолично ще упражнява родителските права в бъдеще, като държи сметка за интересите на децата. Под „интереси на децата“ се разбират всестранните интереси на децата по тяхното отглеждане и възпитание, създаване на трудови навици и дисциплина, подготовка за общественополезен труд и изобщо изграждането на всяко дете като съзнателен гражданин.

 С определения режим на лични контакти на детето с бащата като времева продължителност въззивният съд фактически е постановил съвместно упражняване на родителските права от двамата родители – без споразумение между родителите детето да живее и при двамата почти по равно, а не да е преимуществено установено при единия от тях за ежедневното осъществяване на упражняването на родителските права. Разрешението на спора между родителите от въззивния съд е в нарушение на материалния закон – чл. 59, ал. 2 СК, при задължителното му тълкуване с ТР № 1/2017 г. по тълк.д. № 1/2016 г. на ОСГК /дадените в цитираното ТР указания по тълкуването и прилагането на чл. 59, ал. 2 СК, следва да важат и в споровете по чл. 127, ал. 2 СК /според изричното препращане на закона в тази хипотеза към чл. 59 СК//. Действително в интерес на детето е да бъде определен максимално широк режим на лични контакти между него и бащата, но не и такъв, който е еднакъв по време с това, което е определено за майката, на която съдът е възложил упражняването на родителските права.

   Предвид изложеното и с оглед конкретно установените в случая обстоятелства, за да се създадат нормални предпоставки за упражняването на родителските права от майката, определеният от въззивния съд ежемесечен режим на лични отношения с бащата следва да се ограничи, за да се осигури преобладаващо живеене на детето при майката, на която е възложено ежедневното осъществяване на родителските права, но при запазване възможността детето пълноценно да контактуват с бащата. Следва да се съобрази и обстоятелството, че според трайната практика на ВКС в производствата по дела по предявени искове за предоставяне родителски права, режим на лични контакти, и издръжка законът е възложил на съда служебно да следи за закрила на интереса на ненавършилите пълнолетие деца. Това обуславя правото съдът да определи най-подходящият режим на лични контакти между детето и родителя, на когото не са предоставени родителските права, след като споразумение между родителите не е постигнато.

   Режимът на лични отношения между децата и родителите, както е постановено в чл. 59, ал. 3 СК, включва определяне на период или на дни, в които родителят може да вижда и да взема децата, включително през училищните ваканции, официалните празници и личните празници на детето, както и по друго време. Право на всяко дете, а и негова естествена потребност е да общува и с двамата си родители. По тази причина, стига да не съществуват обстоятелства, застрашаващи здравословно, физически и емоционално детето, режимът на личните отношения трябва да бъде така определен от съда, с оглед особеностите на всеки случай, че да се осигури в максимална степен възможност децата да растат и се развиват под грижата и с подкрепата и на двамата родители; да предоставя оптимално възможност за общуване и осъществяване на пълноценни отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права; да стимулира комуникацията между родителите, когато трябва да вземат общо решение за детето, включително да подпомагат взаимоотношенията на детето с другия родител, роднините и приятелския кръг на майката и бащата.

   ВКС намира, че на бащата следва да се определи режим на ежемесечни лични отношения с детето: всяка втора седмица от месеца от 18.00 часа в петък /или след края на учебните занятия, ако детето е на училище/ до 18.00 часа в неделя с преспиване в дома на бащата и всяка четвърта седмица от месеца от 18.00 часа в понеделник /или след края на учебните занятия, ако детето е на училище/ до 12.00 часа в неделя с преспиване в дома на бащата. Този режим ще способства да не се прекъсват пълноценните емоционални връзки между бащата и детето, които са необходими за правилното му развитие и възпитание, а същевременно ще внесе повече яснота, установеност и сигурност в ежедневието на детето, съобразно неговата възраст, ангажименти и интереси. 

  С Ъ Д Е Б Н О  Р Е Ш Е Н И Е № 15 от  16.01. 2025 г на ВКС на практика предоставя възможност, при желание на единия родител да се упражняват съвместно родителските права, да се определи един по- разширен режим на лични контакти с детето, като обаче същевременно се спази и действащата законова уредба по въпросите за споделеното родителство, а именно т. 2 от ТР № 1 03.07.2017 г. по тълк.д. № 1/2016 г. на ОСГК, в което е прието, че разпоредбата на чл. 59, ал. 2 СК изключва възможността родителските права да бъдат предоставени за упражняване съвместно на двамата родители в случай, че не се постигне споразумение по упражняването им.